Политиците се връщат като първи цензори в медиите
Вчера Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) популяризира позиция в поддръжка на публичните медии в България, в която се разяснява политическият напън и се приканват политиците да се въздържат от интервенция в работата на „ Четвърта власт “. В документа се напомня, че след няколкодневно напрежение сред политици от ръководещото болшинство и медии, българските публицисти са излезли на митинг, с цел да защитят правото си да работят без напън от властта и се акцентира, че публичните медии в Европа са поръчител за свободата на изложение и медийния плурализъм и всеки опит да бъде атакувана тяхната самостоятелност е офанзива против демокрацията. По този мотив Илия Вълков от Асоциацията на европейските публицисти и Николета Даскалова от Фондация „ Медийна народна власт “ гостуваха в студиото на „ Хоризонт “ и показаха резултати от две изследвания с фокус върху свободата на словото и особеностите на журналистическата специалност.
Асоциацията на европейските публицисти не е основател и уредник на митинга за независимост на словото, а прикани колегията да се включи в него, с цел да се подчертае, че казусът с присъединяване на политици в определянето на тематики и способи на водене в медиите заслужава публично внимание, сподели Вълков и добави:
Трябва да има някакви граници на образование и на някаква линия, която не трябва да се прекрачва. Мисля, че този митинг тъкмо това сподели.
В четвъртата онлайн анкета на организацията са взели присъединяване над 200 публицисти от цялата страна. Данните от изследването демонстрират, че съгласно болшинството от интервюираните политиците са главните субекти, които оказват най-сериозна външна интервенция върху работата на публицистите и се връщат като първи цензури в медиите.
Тяхното вмешателство във вътрешните каузи на публицистиката има разнообразни форми, измежду които анализаторът открои: отвод от посещение, забележки за това по какъв начин се отразява една тематика, директни контакти със притежатели на медии, с виновни редактори, спомагателна редакция на подготвени материали:
Много постоянно има политици, които, когато дават да речем изявленията за вестниците, първо желаят да ги прочетат и да редактират нещо, което им харесва или не им харесва. В електронните медии най-често става тъкмо с този надзор на гостуванията. Големите политици легитимират едни или други излъчвания. Много постоянно се случва да има отводи да гостуват или, в случай че има единодушие да гостуват, се дефинира съответен набор от тематики, отвън който, в случай че събеседникът разбере, че ще го питат по някой въпрос, който не желае да разяснява, отхвърля присъединяване.
Според Вълков през последните няколко години са налице доста промени в метода на „ правене “ на политическа публицистика:
До преди време имахме опция непосредствено да контактуваме с политиците, успявахме непосредствено да ги уговаряме за присъединяване. Много постоянно успявахме да измъкнем забавна неофициална информация, обаче се появи по този начин наречената позиция на политически пиар, който се трансформира в един надзирател на портата, едно триглаво куче, което по всевъзможен метод лимитира информацията до медиите. Това в действителност, съгласно Вълков, е ненапълно разбираем надзор от страна на партийните централи на фона появяването на неопитни политици в публичното пространство.
Най-често интервюираните публицисти споделят за възходящо въздействие на стопански субекти и рекламодатели върху това какво може и по какъв начин може да се написа:
Да речем, има избрани промишлености и стопански сфери, които са големи рекламодатели, само че доста рядко се срещат изявления – да речем – банковото дело, мобилни оператори. Много рядко чуваме и четем изявления и репортажи в медиите, които засягат проблемите сред консуматори и тези стопански субекти, които оферират едни или други услуги.
Близо 70% от 200 души, които са взели участие в изследването на асоциацията, за по-малко от 10 години са „ сменили “ повече от 3 медии, което демонстрира огромна неустановеност в специалността „ Журналист “ и неустановеност в професионалната среда, заключи Вълков.
Тази неустановеност се удостоверява и в изследването на Фондация „ Медийна народна власт “, където е изработен разбор на професионалните биографи на публицисти със средствата на медийната антропология, споделя Николета Даскалова.
Чрез 30 дълбочини изявленията с представители на гилдията с друг професионален опит, от разнообразни обитаеми места откривателите откриват, че честата миграция в медийната среда е присъща за всички възрастови групи и сред разнообразни видове медии.
Несигурността е обвързвана с изискванията на труд – най-много с ниското възнаграждение, претоварването, напрежението и неудовлетвореността, счита Даскалова и акцентира, че натискът от страна на притежателите и други външни фактори или пък разривът сред персоналните полезности на журналиста и полезностите, налагани от редакцията, са второстепенни претекстове даден публицист да напусне специалността.
Даскалова счита, че митингът предходната седмица е измежду дребните положителни изключения за журналистическа взаимност на общия декор на медийната среда:
Като цяло доста мъчно мога да се прокарват никакви групови политики в региона на медиите. Дори да вземем фактор и проблем като синдикална отбрана. Като цяло няма доста добра синдикална отбрана. На множеството места няма никаква синдикална отбрана за работещите в медии. Може би само вие - в публичните медии – имате тези по-добри условия, тази по-добра защитеност, само че в средата има съществено съмнение към всевъзможни форми на сдружавания. Защо? Защото още от 90-те години има практики, които са събудили доста мощно съмнение от страна на по-опитните респонденти, по тази причина че някакви форми на сдружаване и опозиция против изискванията на труд против работодателите и шефовете биха могли да имат резултат.
Тя даде образец със случаи на стачки, при които цели медийни екипи са били уволнявани поради митинга си.
Като цяло младите публицисти влизат специалността доста мощно стимулирани, само че мъчно удържат „ хъса си за публицистиката като предопределение “ поради изброените неподходящи условия на труд, счита Даскалова и съгласно нея част от обясненията за спада на качеството на публицистиката е във обстоятелството, че медийната среда е отворена през последните години за доста млади фрагменти:
А и дефицитът на запас принуждава от ден на ден работодателите да експлоатират публицистите, да наемат млади и неопитни фрагменти, стажанти, които, вместо да бъдат обучавани, просто непосредствено са пускани в дълбокото.
Пълният запис на диалога с Илия Вълков от Асоциацията на европейските публицисти и Николета Даскалова от Фондация „ Медийна народна власт “ можете да чуете от звуковия файл.
Асоциацията на европейските публицисти не е основател и уредник на митинга за независимост на словото, а прикани колегията да се включи в него, с цел да се подчертае, че казусът с присъединяване на политици в определянето на тематики и способи на водене в медиите заслужава публично внимание, сподели Вълков и добави:
Трябва да има някакви граници на образование и на някаква линия, която не трябва да се прекрачва. Мисля, че този митинг тъкмо това сподели.
В четвъртата онлайн анкета на организацията са взели присъединяване над 200 публицисти от цялата страна. Данните от изследването демонстрират, че съгласно болшинството от интервюираните политиците са главните субекти, които оказват най-сериозна външна интервенция върху работата на публицистите и се връщат като първи цензури в медиите.
Тяхното вмешателство във вътрешните каузи на публицистиката има разнообразни форми, измежду които анализаторът открои: отвод от посещение, забележки за това по какъв начин се отразява една тематика, директни контакти със притежатели на медии, с виновни редактори, спомагателна редакция на подготвени материали:
Много постоянно има политици, които, когато дават да речем изявленията за вестниците, първо желаят да ги прочетат и да редактират нещо, което им харесва или не им харесва. В електронните медии най-често става тъкмо с този надзор на гостуванията. Големите политици легитимират едни или други излъчвания. Много постоянно се случва да има отводи да гостуват или, в случай че има единодушие да гостуват, се дефинира съответен набор от тематики, отвън който, в случай че събеседникът разбере, че ще го питат по някой въпрос, който не желае да разяснява, отхвърля присъединяване.
Според Вълков през последните няколко години са налице доста промени в метода на „ правене “ на политическа публицистика:
До преди време имахме опция непосредствено да контактуваме с политиците, успявахме непосредствено да ги уговаряме за присъединяване. Много постоянно успявахме да измъкнем забавна неофициална информация, обаче се появи по този начин наречената позиция на политически пиар, който се трансформира в един надзирател на портата, едно триглаво куче, което по всевъзможен метод лимитира информацията до медиите. Това в действителност, съгласно Вълков, е ненапълно разбираем надзор от страна на партийните централи на фона появяването на неопитни политици в публичното пространство.
Най-често интервюираните публицисти споделят за възходящо въздействие на стопански субекти и рекламодатели върху това какво може и по какъв начин може да се написа:
Да речем, има избрани промишлености и стопански сфери, които са големи рекламодатели, само че доста рядко се срещат изявления – да речем – банковото дело, мобилни оператори. Много рядко чуваме и четем изявления и репортажи в медиите, които засягат проблемите сред консуматори и тези стопански субекти, които оферират едни или други услуги.
Близо 70% от 200 души, които са взели участие в изследването на асоциацията, за по-малко от 10 години са „ сменили “ повече от 3 медии, което демонстрира огромна неустановеност в специалността „ Журналист “ и неустановеност в професионалната среда, заключи Вълков.
Тази неустановеност се удостоверява и в изследването на Фондация „ Медийна народна власт “, където е изработен разбор на професионалните биографи на публицисти със средствата на медийната антропология, споделя Николета Даскалова.
Чрез 30 дълбочини изявленията с представители на гилдията с друг професионален опит, от разнообразни обитаеми места откривателите откриват, че честата миграция в медийната среда е присъща за всички възрастови групи и сред разнообразни видове медии.
Несигурността е обвързвана с изискванията на труд – най-много с ниското възнаграждение, претоварването, напрежението и неудовлетвореността, счита Даскалова и акцентира, че натискът от страна на притежателите и други външни фактори или пък разривът сред персоналните полезности на журналиста и полезностите, налагани от редакцията, са второстепенни претекстове даден публицист да напусне специалността.
Даскалова счита, че митингът предходната седмица е измежду дребните положителни изключения за журналистическа взаимност на общия декор на медийната среда:
Като цяло доста мъчно мога да се прокарват никакви групови политики в региона на медиите. Дори да вземем фактор и проблем като синдикална отбрана. Като цяло няма доста добра синдикална отбрана. На множеството места няма никаква синдикална отбрана за работещите в медии. Може би само вие - в публичните медии – имате тези по-добри условия, тази по-добра защитеност, само че в средата има съществено съмнение към всевъзможни форми на сдружавания. Защо? Защото още от 90-те години има практики, които са събудили доста мощно съмнение от страна на по-опитните респонденти, по тази причина че някакви форми на сдружаване и опозиция против изискванията на труд против работодателите и шефовете биха могли да имат резултат.
Тя даде образец със случаи на стачки, при които цели медийни екипи са били уволнявани поради митинга си.
Като цяло младите публицисти влизат специалността доста мощно стимулирани, само че мъчно удържат „ хъса си за публицистиката като предопределение “ поради изброените неподходящи условия на труд, счита Даскалова и съгласно нея част от обясненията за спада на качеството на публицистиката е във обстоятелството, че медийната среда е отворена през последните години за доста млади фрагменти:
А и дефицитът на запас принуждава от ден на ден работодателите да експлоатират публицистите, да наемат млади и неопитни фрагменти, стажанти, които, вместо да бъдат обучавани, просто непосредствено са пускани в дълбокото.
Пълният запис на диалога с Илия Вълков от Асоциацията на европейските публицисти и Николета Даскалова от Фондация „ Медийна народна власт “ можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ